В квартал „Орфей“ в Хасково вечерите вече не са тихи и спокойни – те принадлежат на бездомните кучета. Глутници бродят свободно, лаят до ранни зори и превръщат живота на хората в постоянна тревога. Разходките с деца са риск, а сънят при отворени прозорци е мираж.
И докато жителите живеят в постоянен страх, от Общината продължават да уверяват, че „има програма за кастрация и контрол“. По документи – хиляди левове се харчат за кастрация, ваксиниране и обезпаразитяване. На практика – улиците са пълни с некастрирани кучета, които се размножават пред очите на всички.
Снимки от квартала показват поредната глутница – майка с малки, очевидно необработена и необезплодена. Това не е изолиран случай, а симптом на провалена политика.
Къде отиват парите?
Програмите за овладяване на популацията на бездомните кучета са не само скъпи, но и законово задължителни. Но какъв е смисълът от харченето на публични средства, ако резултатът е нулев? Години наред се говори за „ефективна кастрация“, но улиците на Хасково са доказателство за обратното.
Заплаха за безопасността
Невъзможност за спокойно придвижване с деца.
Риск от нападения, особено нощем.
Нарушен обществен ред и безсъние за жителите на цели квартали.
Време е за действия, не за оправдания
Общината е длъжна да даде ясен и публичен отчет:
Колко кучета са реално кастрирани през последните 3 години?
Колко пари са изразходвани и на кои фирми или организации са платени?
Как се контролира изпълнението на програмата и има ли наказани за неизпълнение?
Докато отговорите липсват, единственото, което расте, е броят на бездомните кучета – и гневът на гражданите.