Новата следа
Хасковската култура уж трябва да е територия на равенство и шанс за всеки талант. Но документите показват друго – едни и същи хора, едни и същи имена, година след година, отново и отново на общинската хранилка.
През 2022 г. сред финансираните по „Културни инициативи“ проекти е и този на СНЦ „Алфа Криейтив Тийм“:
„Национален поетичен конкурс „Майко моя, моя Богородице“ и съпътстващи дейности“.
На пръв поглед – благородна кауза. Но зад нея прозира същата компания, която вече познаваме.
Поетът и музикантите
Още през 2021 г. БНР – Стара Загора съобщава: поетът Митко Ламбов и рок групата „Хангар 42“ записват песента „Майко моя, моя Богородице“.
Две години по-късно темата се връща – този път като конкурс, финансиран от общината.
Кръгът се затваря:
поетът пише,
музикантите пеят,
НПО-то организира,
Община Хасково плаща.
Припомняме фактите досега
Това не е изолиран случай, а поредица:
2021 г. – Боян Гегов прави филма „Усещане за изкуство“, финансиран от общината. Сам – сценарист, режисьор, оператор, монтажист, интервюиращ, автор на плаката. Пълен „пенкелер“.
2022 г. – Гегов взима ново финансиране за „Усещане за вяра“, а „Хангар 42“ – за албум.
2023 г. – „Хангар 42“ отново е финансирана – вторият албум „ЗА 1“ излиза с общински пари.
И всичко това – под надзора на Мария Вълчева, заместник-кмет и партньор в живота на Боян Гегов.
Всички пътища водят към едно име
Вижте сами мрежата на финансиранията:
Филми, албуми, конкурси – различни заглавия, но все една и съща компания.
Любов и власт – стар сюжет в ново време
В старите хроники често се разказва как владетелка е имала любим трубадур. Той пеел за нея, но песента му струвала скъпо на народа – защото за всяка нота, за всеки стих, дворът е черпел от общата хазна.
Тогава хората шепнели: „Това не е песен за нас, а за тяхната любов. А сметката я плаща цялото кралство.“
Сякаш същата хроника оживява днес в Хасково.
Владетелката е заместник-кметът Мария Вълчева. А нейният „трубадур“ – Боян Гегов. Любовна история за тях, но с финансова драма за всички останали.
Култура ли е това – или културна схема?
Хасковската култура започва да прилича на театър без публика, в който ролите са предварително разпределени:
Боян Гегов е и актьор, и режисьор, и сценарист.
„Хангар 42“ свири, където общината им плати.
Митко Ламбов пише стихове, които веднага стават песни и конкурси.
НПО-то „Алфа Криейтив Тийм“ подава проект и получава пари.
А гражданите? Те са оставени да гледат отстрани – и да плащат билета с данъците си.
Големият въпрос
Докога културата на Хасково ще бъде превръщана в семейно-приятелски бизнес проект?
И колко още ще слушаме за „усещане за изкуство“, когато истината е едно голо „усещане за финансиране“?