7 май е Международният ден на радиото и малкия екран. На този ден през 1895 година Александър Попов показва своето ново изобретение. Той показва за първи път пред Руското физическо сдружение в Санкт Петербург изобретения от него апарат за предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции без проводник.
На днешния ден преди 116 години в Санкт Петербург Александър Попов демонстрира своето откритие. Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са одобрявани сигнали, излъчени с морзовата писменост. Апаратът на Попов давал опция за първи път да се одобряват радиосигнали, носещи информация посредством радиовълни и отваря пътя към основаването на други радиоустройства, позволяващи практическо потребление на радиовълните. От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите ” Хайнрих Херц “, които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска, написа БГНЕС.
Така името на Хайнрих Херц вкарва безжичното предаване на известия на разстояние. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за изобретател на радиото. През 1899 година той включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 година на борда на крайцера ” Надежда ” стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, ” която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България “.
Впоследствие радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.
2024-05-07