На снимката: Хасково по пътя за парк „Ямача“ – детайл след великия ремонт на стълбите водещи към Монумента на Света Богородица.
Задаваме си въпроса… чутовното съоръжение е направено за – майки с колички, за инвалиди или за ИЗВЪНЗЕМНИ?
Отговаряме си сами – Не… Това си е пълно безхаберие и откровени глупости на кметът Станислав Дечев.
Защо Г-н „КМЕТ“?
Отговор съответно няма да има. Така е от доста време с отговорите на каквито и да са въпроси – КРИЗА…
Криза в града ни, криза за лидери и личности…
Ще свърши ли някога?
Не…, кризата в Хасково няма да приключи. Нито сега нито с компромиси и трикове. Необходимо е друго.
Кризата ще се разреши когато избирателите окончателно решат дали ще се примирим с предишната “епоха” или ще тръгнем по пътя към истинската демокрация.
Хасково като общество, като обществени възгледи и разбирания има едно голямо предимство и един голям недостатък. И двете произлизат от посредствеността.
Неговия най-голям недостатък е свързан с махленското, битовото, котловинното равнище в различни области, най-вече в областта на идеите и духовността. Хасково е града в който дори най-добронамерените и извисени обществени пориви опират до някакъв вид изгода.
Компромиси и “трикове”
Като при това битовото и котловинното – т.е. лишеното от по–широки кръгозори и от далновидност – светоусещане обикновено се кичи с пошловато-величави определения.
Приказки от рода на: “в името на местните интереси, в името на общото благо, в името на гражданите и в името на града” вече нямат търсената сила и въздействие.
Говорим за епоха в Хасково – “епоха” която се отличи с три основни особености – постепенното “изчегъртване” на демократичните правила, корупцията и създаване на управляваща прослойка, която се да се облагодетелства за сметка всички останали.
ОТНОВО – Кога ще се разреши кризата настъпила в последствие на тази „епоха“?
При тази криза повечето избиратели отхвърлят досегашното управление заради несправедливостите и корупцията, които наложи, но все още нямат достатъчно воля, умения, смелост или пък единство, за да се отърват изцяло от него. Затова и кризата ще се разреши не чрез фундаментални евроатлантически компромиси и трикове, а тогава, когато повече избиратели направят своя окончателен избор – дали Хасково да остане при мнимата сигурност на предишната управленческа “епоха”, примирявайки се с всичките нейни кусури, или да тръгнем по пътя към истинската демокрация, на борбата с корупцията и стремежа към справедливост, с всичките истински или измислени трудности на този път.
Като сблъсъците при тази криза са политически само привидно – същността им е в трудността да се отхвърли управлението на все още непревърналата се в класа прослойка, която ще брани яростно и с всички средства благосъстоянието и привилегиите си тъкмо защото е прослойка, а не партия, макар иначе да се представя като политическа сила.

