Археологът проф. Николай Овчаров: За историята и политиката

Нека виждаме доброто, което се случва

Той е сътрудник в Националния археологически музей към БАН. Той е старши научен сътрудник II степен в Археологическия институт с музей към БАН. От 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва. Преподавател в Славянския университет, в Нов български университет, в Пловдивския държавен университет „Паисий Хилендарски“. Интересите на проф. д-р Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектурата и епиграфиката, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. През последните 22 години е отдаден на Перперикон – свещеният скален град, както и светилището на Орфей, край село Татул.  

Главен герой в „Нашият ден“ е проф. д-р Николай Овчаров. Спомените на професора от първите му участия в разкопки се губят в миналото. Те се преплитат със спомени, разказани от родители му. Помни, че е бил на 3-4 години, когато е заведен на археологически обект за първи път. Това са разкопките на Мисионис край Търговище. Късноантичен и средновековен град, който и днес професор Овчаров, заедно с археолога Стефан Иванов, продължава да работи.

„Бях първи-втори клас, когато баща ми ме вземаше на бригадите, тогава се копаеше с бригадири и ученици. И аз много исках да бутам количките, не ми стигаха силите, но все пак се напъвах. Даже имах снимка от това време. А пък бригадирите ми подхвърляха евтини пръстенчета, които аз „откривах“ в пръстта и бързах да ги показвам на баща ми. Но той не ми казваше, „това са глупости, това са боклуци“ и т.н. Казваше ми „виж колко е интересен този паметник“, разказва проф. д-р Овчаров. 

Израства сред художници и историци. Споделя, че 18-годишен е бил изправен да направи избор между историята и археологията или рисуването. „Избрах първото и не съжалявам за това“, казва професорът.  э

Проф. д-р Николай Овчаров вече 22 години работи за разкриването на акропола на Перперикон и двореца-светилище, за да се превърнат в напълно завършен археологически обект. „Финансирането на Перперикон е целево именно с оглед развитието на туризма. През последните две години бяха вкарани в този списък още няколко обекта – Мисионис, край Търговище, Рациария край Видин, Хераклея Синтика край Петрич и др. Те бяха целево финансирани. Министерство на културата, в лицето на младия министър Атанасов, не можа да разбере тази разлика, че не става дума за редовни разкопки, а за финансиране на перспективни от гледна точка на културния туризъм обекти“, посочва проф. Овчаров. 

Важното за професора в деня на неговата 65-а годишнина е „Да виждаме доброто, което се случва“. И допълва „Археологията е една сборна наука, която цели да покаже нови страници от историята. Ето, ако това съм успял да направя малко, значи съм постигнал много.  Реконструкцията на живота на хора, живели преди хилядолетия“.

Темата за Македония

През последните три години се пукна гнойният цирей, който зрееше от десетилетия. Френското предложение не е край, а начало на преговорите. Направиха се компромиси още през 2017 г. с договора. Ние признаваме македонците, признаваме тяхната идентичност. Това е огромна стъпка от българска страна. „Това, което правят скопските историчари, е фалшифициране на историята. Те много добре знаят какви са истинските избори“, посочва проф. Овчаров. 

Източник: БНР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.