Райна Аврамова
ВСС: КОИ СА КАНДИДАТИТЕ И КАКВО СТОИ ЗАД БИОГРАФИИТЕ ИМ?
В Част IV разгледах кандидатурите на Красимир Комсалов, Стефан Милев, Милена Карагьозова и Иван Калибацев.
Днес продължавам с четири различни професионални профила: проф. д-р Екатерина Салкова Гетова, проф. д-р Веселин Вучков, Андрей Янкулов и Емил Дечев.
Тук въпросът вече става особено интересен.
Защото Прокурорската колегия не се нуждае просто от хора, които познават наказателното право. Тя взема решения за назначения, повишения, административни ръководители и дисциплинарна отговорност в система, чиято вътрешна йерархия традиционно е много по-силно изразена от тази в съда.
Затова продължавам да прилагам един и същ критерий: не само какво пише в биографията, а как тази биография се превежда в способност за независимо институционално решение.
ПРОФ. Д-Р ЕКАТЕРИНА САЛКОВА ГЕТОВА
Академичен профил, ясно концентриран в наказателноправните науки и наказателния процес.
Тя е преподавател в Юридическия факултет на Пловдивския университет и е свързана с Института за държавата и правото при БАН. Участвала е и като хабилитиран учен в конкурсни комисии в системата на съдебната власт. Първоначалната ѝ номинация за Прокурорската колегия е от Сдружение „Инициатива Единение“, а впоследствие кандидатурата е внесена и в парламентарната процедура.
Тук професионалната експертиза трудно може да бъде поставена под съмнение само по себе си.
Но ВСС не е научен съвет.
Членът на Прокурорската колегия трябва да взема конкретни кадрови и дисциплинарни решения, включително в ситуации на институционален конфликт.
Затова при тази кандидатура бих искала да чуя най-вече: как академичната независимост ще бъде превърната в институционална независимост? Какъв е възгледът ѝ за йерархичността в прокуратурата, за ролята на административните ръководители и за гаранциите пред вътрешния натиск върху отделния прокурор?
Именно отговорите на тези въпроси ще дадат съдържанието зад впечатляващата академична биография.
ПРОФ. Д-Р ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ
Тук профилът е съвсем различен.
Вучков има над три десетилетия юридически стаж, започва професионалния си път като следовател и впоследствие развива продължителна академична кариера в областта на наказателния процес. Бил е заместник-министър и министър на вътрешните работи. През март 2015 г. подава оставка като министър след публично заявени разногласия с тогавашния министър-председател. Номинацията му първоначално идва от Съюза на юристите в България, а окончателно е предложен за Прокурорската колегия.
Този професионален път поставя друг въпрос.
Как се влиза във ВСС след дълъг опит едновременно в правото, академичната среда и изпълнителната власт?
Миналото в изпълнителната власт не е само по себе си аргумент нито „за“, нито „против“ кандидатурата. Но при орган, чиято основна функция е да гарантира независимостта на съдебната власт, политическата и институционалната дистанция трябва да може да бъде ясно обяснена.
Интересно ще бъде и отношението му към връзката МВР – прокуратура. Познаването и на двете страни на наказателното преследване може да бъде значим опит; въпросът е как кандидатът разбира границите между тях.
АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ
Профил, който събира почти всички възможни гледни точки към наказателното правосъдие.
Янкулов е бил прокурор в Софийската районна и Софийската градска прокуратура, впоследствие адвокат и правен експерт в Антикорупционния фонд. Заемал е длъжности заместник-министър на вътрешните работи и на правосъдието, а през 2026 г. – вицепремиер и министър на правосъдието в служебно правителство. Кандидатурата му първоначално е подкрепена от седем граждански организации, а впоследствие е внесена за Прокурорската колегия от парламентарни сили.
Това е биография, която позволява прокуратурата да бъде наблюдавана отвътре и отвън – като обвинител, като адвокат, като представител на гражданския сектор и като част от изпълнителната власт.
Но именно тук идва същественият институционален тест.
Може ли човек с ясно изразени публични позиции за съдебната система, влизайки във ВСС, да премине от ролята на публичен критик към ролята на безпристрастен кадровик?
Защото във ВСС не е достатъчно да диагностицираш проблемите.
Трябва да решаваш конкретни кадрови казуси – включително когато кандидатът пред теб не принадлежи към средата, която те е подкрепила, или когато решението ти няма да бъде популярно сред собствените ти поддръжници.
Това според мен е един от най-съществените въпроси към тази кандидатура.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Тук правя и корекция спрямо по-ранната подредба на серията: при окончателно внесените кандидатури Дечев е предложен за Прокурорската колегия.
Професионалният му път е основно в наказателното правораздаване – започва като следовател, след което е наказателен съдия в Плевенския районен съд и Софийския градски съд. Има близо 30 години юридически стаж. Бил е заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. – министър на вътрешните работи в служебното правителство.
Този профил отново поставя познатия въпрос:
защо съдия за Прокурорската колегия?
Отговорът не може да бъде само „защото познава наказателното право“.
Съдията вижда прокуратурата от една особено важна перспектива – през качеството на обвинението, доказването, процесуалните нарушения и защитата на основните права.
Но кадровото управление на прокуратурата изисква и познаване на нейния вътрешен механизъм.
Затова бих искала да чуя от Дечев конкретно как вижда ролята на Прокурорската колегия спрямо административните ръководители, кариерното развитие на редовия прокурор и гаранциите срещу неформално влияние.
Четири кандидатури. Четири различни професионални биографии.
Академичен учен. Академик с опит в МВР. Бивш прокурор, адвокат и представител на гражданския сектор. Наказателен съдия с опит в изпълнителната власт.
Това многообразие само по себе си не дава отговор кой какъв член на ВСС би бил.
Именно затова публичното изслушване е толкова важно.
За мен въпросът към всеки кандидат остава един и същ:
Когато трябва да избира между очакването на този, който го е номинирал, интереса на институционалната среда и собствената си независима професионална преценка – кое ще надделее?
Защото ВСС не е сбор от биографии.
ВСС е мястото, на което биографията трябва да се превърне в независимо решение.
Следва Част VI.
Източник: https://www.facebook.com/reni.avramova.9