Динозаврите в киното никога не са изчезвали

„Джурасик свят: Господство“ обещава да е последен в касовата поредица. Дали?

Те са пометени от лицето на Земята преди 65 млн. години, но никога не са умирали в колективното човешко въображение. Огромните праисторически влечуги продължават да вълнуват публиката и в киносалоните, където през 1993-та Спилбърг по тържествен и зашеметяващ начин облече в аудиовизия хипотезите на учените и фантазиите на писателя Майкъл Крайтън. „Джурасик парк“ (глупавият превод на „Юрски парк“, запазен по навик в заглавията и до днес) се превърна в начало на един от големите и успешни кино франчайзи – с динозавърски размери, може да се каже. Общата приходна сметка на петте филма дотук е над 5 милиарда долара, а с тежка стъпка се задава и шестият, обещано последен – „Джурасик свят: Господство“. В старателно калкулираните бизнес модели на съвременния Холивуд хич не ми се вярва това да е краят на историите за брахиозаври, Т-рекси и велосираптори, които биват поглъщани от подрастващи – и пораснали – с еднакъв апетит.

„Джурасик свят: Господство“ идва четири години след „Рухналото кралство“ – втория най-доходоносен филм в поредицата, макар и оценен най-ниско от критиците според агрегатора на рецензии Rotten Tomatoes (по-ниско и от нескопосания „Джурасик парк 3“ на Джо Джонстън). На режисьорския стол се завръща Колин Тревъроу, а зад рамото му наднича Спилбърг като изпълнителен продуцент чрез компанията си Amblin. На линия са и звездите от продълженията Крис Прат и Брайс Далас Хауард. Но в „Господство“ са ни приготвили нещо повече – както в „Спайдърмен: Няма път към дома“ видяхме всички герои и злодеи от поредицата, така и тук учените, изиграни в оригинала от Сам Нийл, Лора Дърн и Джеф Голдблум, са на линия за прощална среща с динозаврите. 

След като Исла Нублар им стана тесен, праисторическите рептилии са се разселили по цялата планета – и съжителстват с хората повече или по-малко успешно. Но апокалипсис няма да има, или поне не в глобални размери. Филмът се движи стриктно към позната от предишните епизоди формула, отбелязвайки с тикчета всеки неизбежен елемент – алчни инвеститори; учени, прекрачили етичните граници; дете в беда; самоотвержени герои; борба за оцеляване; бедствия и аварии; щастливо избавление и разбира се, ДИНОЗАВРИ. Много динозаври, повече динозаври и още по-големи динозаври, изпълнени с последния писък на дигиталните възможности. 

Също както беше в последната филмова трилогия на „Междузвездни войни“, цитатите и преразказите на събития и сцени от предишните епизоди са многобройни, понякога дори в директно покадрово повторение. Това може да се тълкува като реверанс към многобройните фенове на поредицата, но и като усилие да бъдат привлечени в лоното на вярата нови поколения: ако веднъж е работило, не го пипай, продай го пак. Не може да се каже, че сценарият на „Джурасик свят: Господство“ блести с оригиналност, интересни образи или жив диалог – в тази посока са насочени и многобройните критики, които заваляха към филма още след първите прожекции – но нима някой гледа филм за динозаври заради тези три неща? 

„Господство“ предлага ясни очертания на добро зло, впечатляващо техническо изпълнение, ефекти и шеметни преследвания по картата на света, които го сродяват повече с франчайзи като Джеймс Бонд или „Мисията невъзможна“, отколкото със собствената му дино-история. (Гонката между Крит Прат на мотор и нахъсани динозаври по тесните улички на Малта все пак не е за пропускане.) Заключителното послание е, разбира се, екологично, защото, както се казваше в оригинала: „Животът винаги намира начин“. А динозаврите намират начин да прегазят боксофиса, все едно какво мислят критиците за тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.