Исландия – островът на хилядата дъги

Няма нужда да летите на друга планета, за да видите неземни пейзажи и да се убедите в съществуването на приказни създания

Исландия е известна като ледена страна, разположена на остров в преддверието на Арктика, докосваща Северния полярен кръг. Малцина обаче подозират, че всъщност тя е обградена от топли течения. Английското название на острова Iceland често подвежда, защото на пръв поглед е превод от английските думи ice – лед, и land – земя. Всъщност името идва от исландското Island, което означава остров. А пълното наименование на страната е Lyoveldio Island, което означава Островна република.

Островът Исландия е образуван след изригването на няколко вулкана, някои от които действат и в момента. Нагорещената лава, намираща се толкова близо до повърхността на земята, загрява подземните езера. Водата взривява гейзери, дава енергия и топлина на цели градове. И макар климатът да е суров, а растителният свят оскъден, Исландия си струва да се посети, за да се видят абсолютно нереалните релефи, родени в непрекъснатата борба между огъня и леда.

Когато пристига в Исландия през 1865 г., американският пътешественик Джон Рос Браун описва Рейкявик като „фрагмент на цивилизацията, пропит с ужасния мирис на сушена риба“. Тогава в градовете се живеели по около 2000 души, при това – „ако се отчетат и бездомните кучета и бълхите“, по определението на Браун. А само след 135 години, през 2000 г., ЮНЕСКО нарича Рейкявик „Културна столица на света“. А след още година градът е обявен за най-купонджийската столица на Европа Рейкявик прилича на голямо село с акуратно подредени разноцветни къщички и паркчета, на които са разхвърляни батути и детски играчки. Тук къщите рядко имат пердета и всеки може да надникне какво става вътре. На первазите грижливо са подредени керамични фигурки (основно елфи и тролове).

От оживеното пристанище започва дълга крайбрежна улица, която е любимо място за разходки. Вниманието там привлича скулптурата на Йон Гунар Арансън „Слънчевият кораб“, напомнящ изящен кораб на викингите. Смята се, че първите, които са посетили Исландия още през VIII век, са били ирландските монаси отшелници, но след това тук са се заселили именно норвежките викинги. Официално за дата за заселване на Исландия се смята 874 г., когато първият заселник Инголфур Арнарсон се установил в района на съвременната столица.

В Рейкявик няма помпозни здания, широки площади или правителствени дворци. Сградата на парламента е незабележима двуетажна каменна постройка от 1881 г. Няма как да подминете обаче главната лютеранска катедрала „Халгримскиркя“ (Hallgrimskirkja). Пред нея е паметникът на Лейф Ериксън, който според мнението на много историци е изпреварил Христофор Колумб при откриването на Америка. Според легендата някъде през 1000 г. Лейф Щастливецът с екипаж от 35 души отплавал на запад и открил редица нови земи – полуостров Лабрадор, Нова Шотландия и крайбрежието на Нова Англия. Паметникът е подарък от САЩ в чест на 1000-годишнина на исландския парламент. Исладия е като Елдорадо за геолозите, защото е разположена на границата между две литосферни плочи – американската и евразийската, които бавно, но постоянно се местят. Движи се земната кора, изригват вулкани, островът се покрива със свежа лава, реките си сменят руслото… През XIX в. исландците живеели в малки, наполовина закопани в земята хижи, чиито покриви били покрити с трева. Днес тези къщички могат да се видят само в музеите под открито небе.

Пейзажите в Исландия сякаш са излезли от някоя научнофантастична книга – безкрайни черни пустини с вулканична пепел, поля от лава, червено-жълти глинени долини с кипяща сяра, разхвърляни гигантски кратери, езера с айсберги във всевъзможна форма и размери…

Една от най-впечатляващите гледки е Долината на гейзерите. Думата „гейзер“ е исландска и буквално се превежда „изригващ“. Дълго време така се е наричал най-мощният изригващ горещ извор, намиращ се на 60 км от Рейкявик. И едва по-късно, когато подобни стълбове с гореща вода се появили в различни краища на света, с думата започнали да наричат тези природни явления. След поредното земетресение Големият гейзер, изхвърлящ вода на 55 метра височина, става по-малко активен. Но титлата премина към съседния гейзер Строккур, който на няколко минути изхвърля вода на 20 метра височина

Исландия е известна и с многобройните си водопади, които варират от тънички струи, стичащи се от високи скали по издълбани в скалите улеи, до мощни потоци, които с рев и грохот се сриват в бездна. Всеки от големите водопади има някаква характерна особеност. Гулфос е най-зрелищният каскаден водопад Свартифос, разположен в националния парк „Скафтафел“, тече по кратера на загаснал вулкан и стената, по която се спуска, е от ъгловати базалтови колони и е вдъхновение за много архитекти. Скогафос пада от 80 метра височина на идеално равна широка стена, а Селиялансфос може да бъде видян „отвътре“ – между скалата и водата. Годафос, спускащ се в полукръг с три мощни потока, се отличава с чистата си синя вода. А Детифос е най-мощният водопад в Европа.

Заради силния вятър климатът в Исландия е много променлив. Ако в един момент сте на слънце, задължително някъде в околността вали проливно. Затова и Исландия е известна като острова на хилядата дъги.

Неотменна част от исландския ландшафт са кротко пасящите коне и овце. Те спокойно се разхождат по зелените ливади, като от време на време изненадващо пресичат пътищата и стресират шофьорите. В началото на есента пристигат исландските „каубои“ – кой пеша, кой на кон, кой на мотоциклет, за да събират овцете и да ги предадат на собствениците им. Всяка овца има обеца, която показва кой е собственикът ѝ. Зрелището е толкова завладяващо, че много туристи специално пристигат, за да го снимат.

Въ́лната на исландските овце е издръжлива и влагоустойчива. Затова и туристите, и исландците с гордост носят всякакви пуловери, шалове, чорапи, шапки и чанти от вълна.

Забележителното е, че овцете в Исландия са повече от жителите

Те се разпръскват по целия остров, посещавайки и най-отдалечените му ъгли, търсейки неусвоени пасища. При това стадното чувство не е особено развито и рядко ще видите овце в големи стада. Обикновено те се движат в групи от три до седем.

Често в Исландия можете да видите камъни, акуратно подредени във формата на пирамиди. Понякога те са край пътищата и играят ролята на пътни знаци – показват на шофьорите, че скоро следва завой. Но могат да се видят и далеч от пътя – сред полета от лава и даже високо в планините. Тук вече се намесва любовта на исландците към мистиката. Смята се, че тези каменни статуи са всъщност тролове, които не са успели да се скрият при изгрева на слънцето.

Традицията да се изграждат каменни пирамиди е „внесена“ от Норвегия. Някога, в древните езически времена, вярата в духовете, населяващи Исландия, била толкова силна, че дори била вписана в законодателството. Според „Книгата за заселването на Земята“ всички кораби, приближаващи острова, трябвало да свалят страшните мутри на зверове със зинала паст, за да не изплашат или ядосат духовете покровители на острова. Тези духове, които са не по-малко страшни, са изобразени и на герба на Исландия. Една от легендите разказва как са попаднали там. Някога е имало конфликт между Дания и Исландия и датският крал Харалд Синезъбият се канел да изпрати на далечния остров флот, но решил преди това лично да иде на разузнаване. С помощта на магьосник той приел образа на кит, доплувал до Исландия, но не успял да стъпи на сушата, защото през цялото време на пътя му заставали духовете, пазещи острова, които се показвали в облика на най-различни страшни същества – разярен ревящ бик, огромна хищна птица, дракон, великан…

Отношението на исландците към елфите и троловете е като на шотландците към чудовището от Лох Нес – никой няма да ви каже, че съществуват, но всеки тайно вярва в това. В Източна Исландия в езерото Легурин, край градчето Егилстадир, даже живее аналог на Неси – подводно чудовище с непроизносимото име Легарфльотсормурин.

Казват още, че пътищата на острова криволичат, защото строителите, които ги прокарват, старателно заобикалят местата, където живеят елфи, за да не смущават техния покой. Дали това е вярно, всеки сам решава. Но едно е сигурно – ако прекараш известно време на такова удивително място като Исландия, няма начин да не повярваш в приказни същества.

Източник: СЕГА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.