Та въпросът ни беше: „Кмете, как да се отървем от просяците?“

Просяците са част от демократичният ни пейзаж. С особена концентрация в центъра на Хасково.

За двеста метра ще ви спрат няколко пъти, дузина от тях. Просят пари за храна. Иначе някои дори пушат. Цената на една кутия цигари е повече от хляба. Но, те не седят на улицата дъвчейки хляб, а пушат цигари. По пет кинта кутията.

На снимките се вижда ситуация – преди и след просията /без чанта – с пълна чанта/

Иначе служителите на КОРЗ /поръчков наказателен отряд на кмета/ си минават покрай тях без проблем. Експеримент обади се на 112 – показва колко са всеотдайни тези служители. Всеотдайни, но само за 5 мин.

В квартала тактиката е друга. Там има едни римляни, които ходят в строй и въоръжени с криви пръчки ровят в кофите за боклук. Ходят на тумби – мъже, жени, деца… Щом видят самотен минувач, по стар римски обичай римляните пускат децата си като малки свирепи пирани да искат пари. Ако минувачът е мъж в силите си, почти не го закачат. Дай-няма-чао. Ако минувачите са групичка, която е очевидно заедно – също. Но, какво става ако е самотна жена, не дай боже с количка с дете или по-възрастна. Олеле-малеле… Нахвърлят се тези ми дечурлига като камикадзета. Започват да висят по ръцете, да дърпат палтата. Да реват за пари. Все едно сме в екваториална Африка след гражданска война. И винаги парите са за храна. Ама винаги. И никога тези просяци не приемат, когато им дадеш храна. Ама никога.

Та въпросът ни беше към кмета: „Как да се отървем от просяците?“

Фото: Христо Тотев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.