Капитан Андреево: Аз на мене, ти на мене

Как делото за връщането на частния монополист на държавната граница показа несвършената работа в съдебната система.

Манипулация в случайното разпределение на дела ще е коронавирусът в съдебната система… А по същество не сме имали правосъдие.“ Тези думи на главния прокурор Иван Гешев от пролетта на 2020 г. сложиха началото на координирана атака срещу софтуера за случайно разпределение на дела, в която активна роля имаха тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов и лобито на ГЕРБ и ДПС в съдебния съвет. Кирилов тогава заяви убедително, че имало доказателства съдии да разпределят дела от екзотични острови. За основен виновник беше посочен Христо Иванов, а прокуратурата, разбира се, започна разследване. Две години по-късно нито прокуратурата, нито ВСС искат да си спомнят за този скандал – досъдебното производство е потънало в забрава. Гешев не помни, че пет години не е имало правосъдие, а същото мнозинство в съвета, повдигнало темата с истерия, не помни за нея. Вероятно поради мижав интерес.

Нищо не е случайно

Тази седмица обаче се оказа, че лично председателят на Върховния административен съд е разпределил на състави, които председателства, три дела по жалби от компанията, наета да осъществява фитосанитарния контрол на ГКПП Капитан Андреево. Всички дела в крайна сметка бяха решени в полза на фирмата, което спъна един от най-сериозните опити на правителството в оставка да си върне контрола поне над част от държавата.

Казусът напомни, че проблемът със случайното разпределение никога не е спирал. Всъщност далеч не за пръв път определянето на съдии, които да гледат дела от висок обществен и материален интерес във Върховния административен съд (ВАС), предизвика съмнения. Ако преди две години Гешев и Кирилов говореха без доказателства за митична намеса от офшорни зони в софтуера за избор на съдии, в случая с делата за Капитан Андреево има съвсем обективни червени флагове.

Трите дела по казуса са в съдебни състави, председателствани лично от председателя на съда Георги Чолаков, който е и докладчик по едно от тези дела. Видно от регистрите, Чолаков гледа дела при 50% натовареност. Седмица по-рано Чолаков отново разпределя дела и е в списъка с дежурните съдии.

Видно от входящите номера – информация, достъпна до всеки от сайта на съда, делата постъпват във ВАС от по-долните инстанции (административния съд в Хасково и този в София-град) в период от близо три седмици – на 16 и 27 юни и 1 юли. Според Закона за съдебната власт делата се разпределят по реда на постъпването им. Неясно обаче защо това не се случва.

Делата (6328, 6329, 6330) не са образувани веднага, а чак на 8 юли (трите в един ден, за това имат поредни номера). Въпреки това те не са разпределени веднага. Това става след още три дни – на 11.07, като разпределението се извършва лично от председателя Георги Чолаков, който е дежурен. Едно от делата е разпределено от него на него, а по другите две е председател на съдебния състав. Друг детайл е, че Чолаков си е разпределил и следващото поред номер дело (по друг казус), но след това „ръчно“ го е преразпределил на друг съдия. Всичко това става за по-малко от четири минути в понеделник, 11 юли, сутринта.

Затвореният кръг на безотговорността

Правителството обмисля промени в закона за съдебната власт, с които да вкара допълнителни гаранции срещу злоупотребите със случайното разпределение, свързани с въвеждането на блокчейн и криптографски технологии. От случая с делата за Капитан Андреево се вижда, че проблемът не е само в информационния продукт, а в управляващите го. Георги Чолаков беше избран сред консенсус в двете силни лобита в съвета – на ДПС и ГЕРБ, и е няма нищо изненадващо в това, че евентуално би осигурил чадър над схема, създадена от тези две партии. В такива случаи трябва да се включат другите механизми – контролната дейност на съдебния инспекторат или дисциплинарните производства, които ВСС може да образува. Проблемът е, че те на практика отсъстват – Инспекторатът към ВСС е с изтекъл от две години мандат, а нов и независим състав на ВСС е все по-малко вероятно да има – за да се изберат съдебни инспектори и членове на ВСС от парламентарната квота, трябва квалифицирано мнозинство. Последният вариант за контрол остава прокуратурата, която повече от десет години си затваря очите за случващото се на границата с Турция.

Междувременно тази седмица ВСС реши част от съдиите от закрития специализиран съд – един от основните инструменти за разправа на превзетата част от съдебната система, да бъдат прехвърлени във ВАС. А след подобна кадрова подкрепа манипулирането на случайното разпределение ще загуби своя смисъл – произволният избор винаги ще води до удобен съдия.

Източник: Капитал

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.