Валията, с опит за самоубийство

Имало едно време един младеж – ТЪПОТО. Завършил доста зорно математическата гимназия, рязко бутан от тати и от мама /комунистически номенклатури/, татковото тъпо момче и мамино тъпо синче, се радвало на всичко лесно предоставено в живота.

И така… Тъпото си имал приятелка. Красива, чернокоса, високо оборотна и тиражна хасковска мома, която делял с баджанак.

Дошло обаче време, обратното на острото да влезе в казармата, да отслужи двете години за родината. Мигом в този ден, момата го зарязала и останала с баджанака, щото ей така, не искала да губи две години от засуканата си младост в чекане.

Тъпичкото обаче, хем било тъпичко, хем било плашливо и ревливо. Зарязан от мацката, без мама и тати, чак в Първомай, а вместо лятното сабо, обут във вмирисани кубинки и въшлясала шуба, новобранеца Тъпото все ревял и треперел пред старото Първомайско войнство.   

Ревял, треперел и пак ревял, докато една вечер при един наряд, решил да се гръмне. /Многострадална Геновева измъчена и пазеща отечеството – видиш ли значи/ Преди това обаче Геновевата, била писала писмо. Не видиш ли, писмото случайно или не, попаднало в приятел /приятел бизнесмен намиращ се по настоящем в Ст. Загора, хем приятел, хем предател, но въпреки това, до скоро, непрекъснато печелещ обществени поръчки от конака/. Тук историята не свършва, но се превръща в латино сериал и ще я оставим неразказна.

Жокер –  Е, Тъпото явно не се е гръмнал, щото сега нещеш ли е валия на конака./Егати и конака/  

Момата още си е в Хасково. Приятеля вече не е приятел.

Останалото от сапунката… в някоя следваща статия… 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.