Докато кметът се снима, реже ленти и разказва приказки за „развитие“, Хасково буквално гние.
Това не е снимка от някое забравено село. Това е Хасково през 2026 година. Планини от боклуци, разпилени отпадъци, клони, смрад и бездомни животни, които ровят в мръсотията. Така изглежда градът, за който всички плащаме данъци.
И после се чудим защо хората бягат.
Защо да останат? Да гледат как децата им растат до сметища? Да дишат миризмата на разлагащи се отпадъци? Да слушат оправдания, вместо да виждат работа?
Всеки месец общината прибира пари за чистота. Но къде е тази чистота?
Къде са камионите?
Къде е контролът?
Къде е кметът?
В кабинета сигурно не мирише. Там няма разпилени отпадъци, няма мухи, няма плъхове и кучета, които ровят из боклуците. Всичко това е оставено на хората, които всеки ден газят в резултата от едно безсилно управление.
Най-страшното е, че мръсотията вече не е само по улиците. Тя се е настанила в отношението към града. Когато никой не носи отговорност, боклукът става норма. Хасково не заслужава кмет, който обяснява защо нещо не може. Хасково заслужава кмет, който просто да си свърши работата. Защото ако не можеш да се справиш дори с
