420 000 лева по проект за „арт инсталации“ край реката – докато градът остава със същите стари проблеми
В Хасково има река, която от години не прилича на река.
Прилича на канал.
И точно там, край тази вода, която мирише на забравено, се реализира проект за близо 420 000 лева — за „монументални дървени скулптури“.
Да, точно така.
Почти половин милион — за дървени конструкции.
КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ ПРАВИ?
Проектът, реализиран от Алианс за регионално сътрудничество и развитие, носи името „КРАЙ РЕКАТА“.
По документи той трябва да:
– създаде културно пространство
– привлича туристи
– демонстрира екологична отговорност
– „управлява отпадъка“ чрез изкуство
На терен обаче хората виждат нещо друго —
няколко дървени инсталации, поставени край замърсена и занемарена среда.
420 000 ЛЕВА ЗА КАКВО?
Средствата идват чрез механизми като NextGenerationEU — създадени, за да възстановяват икономики и да дават перспектива.
Но въпросът, който остава без отговор, е прост:
Това ли е възстановяването?
Докато се инвестират стотици хиляди в арт проекти:
– улиците остават разбити
– прахът е ежедневие
– нерегламентираните сметища не изчезват
– младите хора продължават да напускат
ЕКОЛОГИЯ ИЛИ ИРОНИЯ?
Проектът говори за „екологична отговорност“ и „управление на отпадъка“.
Но в същото време районът около Хасково е осеян със сметища, които не са част от никакъв „арт проект“.
Те са просто там — реални, видими и нерешени.
И тук сблъсъкът е ясен:
между написаното в проектите… и реалността, в която живеят хората.
ТУРИЗЪМ ИЛИ ИЛЮЗИЯ?
Обещава се „културен туризъм“.
Нова спирка.
Нова визия.
Но реалният въпрос остава:
Колко туристи ще дойдат да видят дървени инсталации край замърсена река?
ВРЪЗКИТЕ, КОИТО НЕ СЕ ВИЖДАТ ОТ ПЪРВИЯ ПОГЛЕД
Делян Добрев е работил в Алианс за регионално сътрудничество и развитие като ръководител на проекти с европейско финансиране.
Това не е обвинение.
Но е факт, който поставя въпроси.
Защото показва нещо по-голямо от един проект —
показва връзка между опита в европрограмите, местната власт и хората, които реализират подобни инициативи.
И когато днес виждаме проект за 420 000 лева, въпросът вече не е случаен:
Случайно ли е… или е част от модел?
НЕ Е САМО ЕДИН ПРОЕКТ
През годините Хасково е виждало и други подобни инициативи —
с големи бюджети, сложни думи и трудно обясним резултат.
Схемата често изглежда една и съща:
– европейско финансиране
– красиво име
– модерна терминология
– и резултат, който остава далеч от реалните нужди на хората
ИСТИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ
Това не е спор за изкуство.
Не е въпрос дали някой харесва дървени скулптури.
Това е въпрос за приоритети.
Когато градът има нужда от решения,
а получава „визии“ —
хората започват да питат:
Кой решава кое е важно?
И в чия полза се харчат тези пари?
ФИНАЛЪТ, КОЙТО ОСТАВА
420 000 лева са изхарчени.
Инсталациите са поставени.
Но въпросите остават.
И те са по-тежки от всяко дърво, забито в земята:
Гледайте не само какво се строи.
Гледайте кой го строи.
И защо.
Защото в Хасково проблемът отдавна не е един проект.
Проблемът е, че проектите започват да си приличат.