За великата архитектурна мисъл, която превърна едно кръстовище в… нещо между миниголф игрище и щанд за градинско обзавеждане
Има моменти, в които човек гледа, мига няколко пъти и се пита дали действително вижда това, което вижда. Такъв момент преживях на кръстовището до комплекс „XXI век“ на булевард „България“ в Хасково.
Поглеждам — зелено. Поглеждам пак — още по-зелено. И тъкмо си казах: „Брей, кога успя тази трева да поникне?“ После се вгледах. Не е поникнала. Развили са я.
Да, Хасково вече очевидно е открило решението на един от най-трудните проблеми на съвременния град — как да имаш зелени площи, без досадната природа да ти се меси в тях.
Защо ти е истинска трева, която иска почва, вода, грижи и време? Имаме изкуствена. Развиваш рулото, подреждаш няколко саксии с дръвчета и — готово! Природа.
При това дисциплинирана природа. Не расте. Не пожълтява. Не си позволява своеволия. Стои там, където архитектурната мисъл я е поставила, и чака гражданите да оценят естетиката.
А дръвчетата? Те са великолепният завършек на композицията. Наредени чинно в черни саксии върху зеленото килимче, сякаш всеки момент някой ще сложи табелка: „Моля, не стъпвайте върху природата.“
И всичко това точно преди празника на Хасково. Е, трябва да признаем — има символика.
Други градове засаждат дървета. Ние поставяме дървета. Други правят зелени площи. Ние постиламе зелени площи. Другаде природата пуска корени. В Хасково е достатъчно да има саксия.
И не мога да не се възхитя на смелостта на тази градоустройствена концепция. Защото човек трябва да притежава особено въображение, за да погледне към асфалта насред едно от централните кръстовища и да си каже: „Знаете ли какво му липсва тук? Изкуствена трева!“ А после някой друг да отвърне: „Да! И дръвчета в саксии!“ И трети вероятно да заключи: „Великолепно. Хасково е готово за празника.“
Само един въпрос остава. След празника какво правим? Навиваме природата обратно на руло? Прибираме гората със саксиите? Или това е началото на нова епоха в озеленяването на Хасково?
Ако е така, предлагам да бъдем още по-смели. На следващия празник можем да сложим пластмасово езерце пред Общината. Няколко изкуствени патици. Палма до часовниковата кула. А защо не и два квадратни метра син мокет край реката, ако някъде водата не достига? Щом ще правим природа — нека поне развихрим въображението.
Шегата настрана. Градската среда не е декор, който се подрежда за празник и после се прибира. Озеленяването не би трябвало да бъде зеленият цвят, който виждаме от автомобила, а жива част от града — с дървета, почва, сянка и пространства, създадени с мисъл за годините напред.
Хасково заслужава да бъде красив. Но красотата на един град не се измерва в квадратните метри зелено килимче, които могат да бъдат постлани преди празника. Тя се измерва в това какво остава след празника.
А дотогава можем само да поздравим неизвестния автор на тази смела композиция: Честито, Хасково! Имаме си зелено кръстовище. Тревата е вечна. Само защото никога не е била жива. 🌿
Снимка: кръстовището при комплекс „XXI век“, бул. „България“, Хасково.
От дежурния редактор