Разказ от първо лице
Израстването на един футболист е дълъг и сложен процес, през който детето минава през редица школи и треньори в своето развитие. Родителите плащат всичко – от тренировките и екипите до пътуванията за мачове и спортните лагери. Така сме свикнали да мислим, това наблюдаваме ежедневно и го приемаме за нормално. Но не е само това!
Какво се случва всъщност.
Това е разказ за това как синът ми се сблъска с реалността в родния ни футбол – без цензура, но и без имена.
Не съм очарована от футбола. Никога не съм била. Но синът ми живее за него, а аз подкрепям сина си, дори когато смятам, че решенията му ще го разочароват. Съветвам, но не налагам волята си – понякога човек научава от своя провал много повече, отколкото ако постъпи правилно по чужд съвет.
Синът ми тренира футбол повече от десет години. Не! „Тренира“ не е точната дума – живее за футбола. Чете футболна литература, футболни автобиографии, тренира сила, бързина, техника. А на мен ми трябваше време, за да разбера кое е халф, кое защитник и каква е разликата между тях. „Мамо, ти не разбираш“ беше редовен наратив в разговорите между нас.
Както и да е.
Стана добър, така казват. Искаха го от два младежки отбора, играещи в Първа лига, но не го пуснахме. Трябваше да пътува, не му осигуряваха училище и т.н. После се яви на проби за един от класните отбори в Първа лига. Бяха ни казали, че ще се яви на няколко тренировки, за да го видят как играе, и тогава ще решат. Още след първата получихме заветното „да“ и му осигуриха училище и пансион.
И се започна…
Беше щастлив и даваше всичко от себе си. Подпитвах, казваха, че е много добър, изпълнителен, дисциплиниран и оценките му са добри, в единоборствата бил много добър. Общо казано – бяха много доволни, но не го пускаха в мачове. Нали не разбирам, си мислех, че първостепенно важно е това, че го тренират. После ми обясниха, че важно за развитието на един млад играч, особено на тази възраст, е игровата практика на терен – това те държи мотивиран и във форма.
Направихме среща с треньора. Първото нещо, което забелязах, беше физиката му – съвсем млад /би трябвало още да е играч, а не треньор/, дребен, слаб, тип жилка, с криви крака… Синът ми, макар и тинейджър, с неговото мускулесто спортно тяло и метър и осемдесет височина, изглеждаше като грамада до него.
Започнах да питам познати защо не го пускат в игра и кълбото започна да се разплита.
За да играе детето ти в мачове, трябва да платиш! Това е положението в родния ни футбол. В конкретния отбор един от играчите, безспорен титуляр на една от позициите, беше син на бизнесмен – спонсор на отбора, и живееше на хотел, друг плащал на треньора една заплата и т.н.
Посъветваха ме да си платя, за да играе.
И тогава едно от децата чуло разговор на треньора, от който разбрали, че треньорът взема пари, за да пуска определени играчи да играят в мачовете. Станало им ясно защо няма да играят.
Няма да ви обяснявам как се отрази това на психиката на сина ми. Челен сблъсък с реалността! Смазан беше. Два месеца се чудил как да ни го каже. На практика спря да играе. Стана вял на терена и огънят в очите му изчезна.
Освободиха го.
Беше много интересно. Треньорът започна с: „Той е много добър, има много потенциал, дисциплиниран, изпълнителен, прекрасни резултати дава на тренировка, в единоборствата печели“ и завърши с: „Но няма смисъл да го държим повече на резервната скамейка.“
Дипломатично, хладно, делово.
Стана ми ясно защо вземат толкова много деца и няколко месеца след това ги отхвърлят с някакви мотиви.
Стана ми ясно защо тези деца след това се отказват от спорта.
Стана ми ясно защо играчите във Втора и Трета дивизия на мъжките отбори са по-добри от тези, които играят в професионалните отбори – просто играят със сърце, но не са си платили, за да бъдат предпочетени.
Стана ми ясно защо мъжките отбори избират – не, „прибират“ е точната дума – треторазрядни играчи от други страни с мотива, че нашите играчи не стават! Прави са – платените, избутани синчета на богаташи и връзкари не стават. Нямат нито физика, нито уменията за това! И те си го знаят и затова не ги искат.
Но за всичко това са виновни самите младежки школи към професионалните клубове, чиято цел не е да отсяват най-добрите, за да ги развиват, а да набавят за треньора и мениджъра на отбора допълнителна заплата.
После разпитах как стоят нещата в мъжките отбори – същата работа. Подписват договори с млади таланти за по една-две години, но ги държат на резервната скамейка, защото не им бутат пари. Титуляри са само играчи, от които или мениджърът, или треньорът имат някаква финансова изгода. В други отбори пък спират да им плащат заплатите и футболистите оцеляват някак си.
Така нивото на футбола в страната ни е потресаващо и виновни за това са самите професионални клубове и детско-юношеските школи към тях.
Във Втора и Трета мъжка група в момента има футболисти, които са в пъти по-добри от тези, които играят в Първа група, но са неоправдано неглижирани от футболните агенти и мениджъри – голяма грешка, защото това е неразработена мина с огромен потенциал и занижени финансови изисквания към клубовете. Там има таланти, които са в пъти по-добри, играейки на доброволни начала в свободното си време, въпреки че не са професионалисти, а вие наричате вашите таланти.
Справка: местното чудо Христо Димитров с 25 вкарани гола за един сезон, който, след като бе излъган в младежките си години от един професионален клуб, ситуиран във Велико Търново, играе и до днес в Трета група, вкарвайки гол след гол.
И накрая искам да ви направя една сметка и да подканя мениджърите на отборите да се замислят, а КПКОНПИ да се самосезира.
В един отбор има единадесет титуляри. Ако всеки от тях плаща, за да бъде титуляр, дали отборите ви ще бъдат на ниво, или просто ще бъдат касички за нереализирани футболисти?
И КПКОНПИ е време да направи проверка относно законното придобиване на имуществото на всички футболни мениджъри и треньори в страната и да изследва как и с какви пари са придобили огромните си имотни наличности.
И да ви е ясно – докато не сложите младежко-юношеските си школи в ред, висококачествен професионален футбол в страната няма да имате и ще бъдете посмешището на Европа, докато футболните запалянковци ви поздравяват на майка!
От едно разочаровано семейство, което видя как мечтата на едно дете се сблъска с реалността на българския футбол.