Райна Томова: „Не трябва да противопоставяме правата на детето на правата на обществото и пострадалия“
Реформата в детското правосъдие е необходима. Но когато променяме система, която засяга едновременно правата на децата, правата на пострадалите и сигурността на обществото, не можем да си позволим законодателни решения, основани само на добри намерения.
Моята позиция е ясна: детето, извършило престъпление, трябва да получи възможност за поправяне и ресоциализация, но това не може да бъде отделено от принципа на личната отговорност и от защитата на жертвата.
Затова смятам, че новата правна уредба трябва да гарантира поне следното:
1. Ясни законови критерии за всяка възпитателна мярка
Не трябва да има възможност сходни случаи да получават коренно различно третиране единствено заради субективната преценка на конкретен орган. Законът трябва да определя ясни критерии, съобразени с тежестта на деянието, възрастта, степента на зрялост, риска от повторно престъпление и конкретните обстоятелства.
2. Задължителна индивидуална оценка на всяко дете
Преди да бъде определена мярка, трябва да има професионална оценка от компетентни специалисти – психолог, социален работник и при необходимост психиатър. Решението не може да се основава единствено на формалното описание на извършеното деяние.
3. Реален съдебен контрол
Когато държавата налага съществено ограничение върху правата на непълнолетен, трябва да има ефективен съдебен контрол, право на защита и възможност за обжалване. Това е въпрос не само на добра политика, а на принципите на правовата държава.
4. Ясен режим при тежки и повторни престъпления
Не приемам разбирането, че всяко деяние трябва автоматично да води до еднакъв „възпитателен“ подход. При тежки престъпления, при употреба на насилие и при системно извършване на престъпления законът трябва да предвижда адекватна, пропорционална и контролируема реакция на държавата.
5. Защитата на пострадалия да бъде изрично гарантирана
Детското правосъдие не може да бъде система, в центъра на която стои само извършителят. Пострадалото дете също има права, достойнство и нужда от защита. То трябва да бъде информирано, защитено от вторична виктимизация и да има реална възможност да участва в производството съобразно възрастта и зрелостта си.
6. Възстановително правосъдие – но само при ясни гаранции
Медиация, възстановителни практики и срещи между извършител и пострадал могат да бъдат полезни, но не трябва да се превръщат в задължителна процедура или в средство за натиск върху жертвата. Съгласието трябва да бъде свободно и информирано.
7. Ефективен контрол върху изпълнението на мерките
Най-големият риск е да приемем прекрасен закон, който на практика няма кой да изпълнява. Всяка мярка трябва да има конкретен план, отговорна институция, срокове и периодична оценка на резултата.
8. Последици при системно неизпълнение
Ако непълнолетният многократно и съзнателно нарушава наложените му мерки, законът трябва да предвижда ясна процедура за преразглеждане на случая и възможност за по-интензивна реакция. Възпитателната мярка не може да бъде препоръка без реална правна последица.
9. Специализирани съдии и прокурори
Детското правосъдие изисква специализация. Необходима е подготовка по детска психология, травма, развитие на личността, семейна среда и международните стандарти за правата на детето.
10. Достатъчно държавно финансиране
Не можем да закриваме или трансформираме институции, без едновременно да изградим работеща алтернатива. Нужни са центрове, специалисти, социални услуги, програми за работа с родители и механизми за проследяване на риска от повторно престъпление.
Не трябва да противопоставяме правата на детето на правата на обществото и пострадалия
И още нещо принципно важно:
Не трябва да противопоставяме правата на детето на правата на обществото и пострадалия.
Правата на детето, извършило престъпление, са фундаментални и трябва да бъдат защитени. Но същото важи и за детето, което е станало жертва. А обществото има право да очаква държавата да предотвратява повторни престъпления и да гарантира обществената сигурност.
Затова моята позиция е за реформа, но не за реформа на всяка цена.
Искам система, която не наказва децата безсмислено, но и не създава усещане за безнаказаност.
Искам възпитание, но с отговорност.
Искам ресоциализация, но с контрол.
Искам защита на правата на детето, но и реална защита на жертвата.
Искам закон, който не просто звучи добре, а работи на практика.
Защото истинската цел на детското правосъдие не е просто да решим какво да направим с едно дете след извършено престъпление.
Целта е да предотвратим следващото престъпление, да защитим следващата потенциална жертва и да дадем реален шанс на детето да не се превърне в престъпник като възрастен.
Това според мен е смисълът на една истинска и отговорна реформа.
Автор: Райна Томова
Източник: личният Facebook профил на автора
https://www.facebook.com/reni.avramova.9
