Райна Аврамова
ВСС: КОИ СА КАНДИДАТИТЕ И КАКВО СТОИ ЗАД БИОГРАФИИТЕ ИМ?
В следващите няколко дни ще разгледам последователно номинациите за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота.
Не просто като списък от имена и длъжности, а през въпросите, които според мен действително имат значение: професионален опит, познаване на съдебната система, административен капацитет, публично отстояване на независимостта на съдебната власт и – не на последно място – достатъчна дистанция от текущата политическа и изпълнителна власт.
Процедурата е особено важна. Парламентът трябва да избере 11 членове на ВСС – шестима за Съдийската и петима за Прокурорската колегия. Всеки от тях трябва да получи квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители, т.е. поне 160 гласа. Това мнозинство би трябвало да бъде гаранция, че изборът няма да се свежда до волята на една политическа сила. Дали ще се превърне в гаранция за професионализъм и независимост или в средство за предварително политическо договаряне, ще покаже самата процедура.
Започвам с четири кандидатури за Съдийската колегия.
Евгений Стайков
Това е една от кандидатурите с най-сериозна институционална биография.
Евгений Стайков е бил председател на Софийския градски съд, в продължение на години е ръководил Софийския апелативен съд, бил е член на ВСС, избран от съдийската квота, а впоследствие – съдия във ВКС, заместник-председател на ВКС и ръководител на Търговската колегия. При освобождаването му ВСС изрично отбелязва високия му професионализъм, приноса му към развитието и уеднаквяването на съдебната практика и авторитета му сред магистратите.
Трудно може да се спори, че той познава съдебната система във всичките ѝ нива – и като съдия, и като административен ръководител, и като бивш член на самия ВСС.
Точно тук обаче бих поставила и въпроса, който според мен трябва да бъде задаван на всеки кандидат, който вече е бил част от кадровия орган: как оценява работата на ВСС в периода, в който самият той е участвал в него, кои решения днес би оценил различно и какво конкретно би направил по различен начин?
Опитът е огромно предимство, но при повторно влизане във ВСС той предполага и способност за критична оценка на вече упражняваната власт.
Иван Ранчев
Иван Ранчев е дългогодишен съдия в Апелативен съд – Пловдив, наказателно отделение. Има ранг „съдия във ВКС и ВАС“, а при периодичното му атестиране ВСС е определил комплексна оценка „много добра“. И през 2026 г. разглежда наказателни дела като съдия в Апелативния съд.
Това е различен тип кандидатура – без ярко изразена скорошна политическа или изпълнителна биография и с професионален път, концентриран преди всичко в правораздаването.
За мен това е съществено предимство.
ВСС не се нуждае само от хора, които могат да говорят убедително за съдебната реформа. Нуждае се и от хора, които ежедневно са били съдии и познават отвътре проблемите на натовареността, атестирането, конкурсите, командироването, кадровото израстване и административния натиск.
При подобна кандидатура основният въпрос бих формулирала по друг начин: ще има ли кандидатът достатъчно силен и независим институционален глас във ВСС, включително когато позицията му се противопоставя на мнозинството?
Защото добрият съдия не автоматично означава добър член на ВСС. Там се изисква и способност публично да отстояваш принципи.
Калин Баталски
Калин Баталски е председател на Окръжен съд – Перник и има продължителен административен и съдийски опит. Още при предишна процедура за ВСС той е представял концепция за работата на кадровия орган и е застъпвал разбирането, че законодателната власт трябва да се съобразява с мнението на магистратите по въпроси, засягащи съдебната система.
Това е кандидатура със силно изразен управленски профил.
И именно тук бих поставила един от най-важните въпроси за бъдещите членове на Съдийската колегия: как разбират независимостта на отделния съдия не само от политическата власт, но и от административния ръководител вътре в самата съдебна система?
Защото независимостта на съдията не се изчерпва с недопускане на телефонно обаждане от политик. Тя включва начина, по който се извършват атестации, конкурси, разпределят се административни функции, командироват се магистрати и се създават или ограничават възможности за професионално развитие.
Точно в тази област опитът на един административен ръководител може да бъде както голямо предимство, така и основание за особено внимателни въпроси.
Таня Радуловска-Мадамжиева
Нейната кандидатура е с различен профил. Тя е била младши съдия в СГС, след това съдия в Софийския районен съд, председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, а в периода март–май 2026 г. – заместник-министър на правосъдието. Към момента работи като адвокат. Кандидатурата ѝ е подкрепена и от граждански организации, работещи в сферата на върховенството на правото.
Силната страна на тази номинация е очевидна: съдийски опит, участие в съсловна организация и последователно публично поставяне на въпросите за независимостта на съдебната власт.
Но има и въпрос, който не бива да бъде подминаван само защото една кандидатура ни допада професионално.
Само няколко месеца преди номинирането си Таня Радуловска-Мадамжиева е част от изпълнителната власт като заместник-министър на правосъдието.
Това не означава зависимост и само по себе си не обезценява кандидатурата. Но ВСС е орган, чиято основна функция предполага защита на съдебната власт именно от външно въздействие. Затова при всеки кандидат, преминаващ непосредствено от изпълнителната власт към ВСС, въпросът за достатъчната институционална дистанция е напълно легитимен.
И той трябва да бъде задаван независимо от това коя политическа сила е направила номинацията.
Моят предварителен извод
Още тези четири кандидатури показват нещо важно: не е достатъчно да прочетем биографиите и да преброим годините юридически стаж.
ВСС не е награда за добра професионална кариера.
Той е кадровият орган, от чиито решения зависят назначенията, конкурсите, кариерното развитие, административното управление и дисциплинарната отговорност в съдебната система.
Затова истинският въпрос за всеки кандидат е друг:
Ще може ли този човек, след като бъде избран с политически гласове, да забрави кой го е номинирал и кой е гласувал за него?
Ако отговорът не е убедително „да“, и най-впечатляващата професионална биография не е достатъчна.
В следващата публикация ще продължа с още от номинациите за Съдийската колегия, а след това отделно ще разгледам кандидатите за Прокурорската колегия – където има няколко особено интересни въпроса за професионалния профил, политическата дистанция и самия избор на кандидати за конкретната колегия.
Продължава…
Източник: https://www.facebook.com/reni.avramova.9